


+2Този апартамент е събиран, не проектиран наведнъж. Логиката е на колекционер: всяка стая има собствен център на тежест и собствен цвят, а връзката между тях е подът, дограмата и една постоянна бяла основа, върху която цветовете могат да си позволят да бъдат силни.
Палетата е нарочно несъвършена — индиго, горчица, кобалт и ръжда, събрани без строга схема. Тиковият скрин от шестдесетте години, килимът с геометрична шарка и галерията от рамки в различни размери са три отделни разказа, които работят заедно, защото нищо от тях не е най-важно. Растенията не са декорация, а част от обема — те запълват ъглите, в които архитектурата е празна.
Светлината е мека и разсеяна, с многоточково разположение: дъгова лампа над креслото, малки лампи върху скрина и рафтовете, една висяща над масата. Кухнята и банята са успокоени до бяло и дърво, за да не се конкурират с дневната и да държат хигиената на ежедневието отделно от колекцията.