


+2Тъмният интериор не е въпрос на цвят, а на контрол върху светлината. Тук стените са графитени, подът — тъмен орех, а всичко, което отразява, е или камък, или бронз. Помещението не се стреми да е светло; стреми се да е дълбоко, с ясни граници между тъмното и местата, където светлината пада.
Палетата е тясна съзнателно: графит, черен мрамор, тъмен орех, коняк, бронз и естествен лен. Единственият светъл акцент е камъкът на масичката и мазилката на една стена, която поема светлината от прозорците. Тежките завеси от димно ленено платно се дърпат настрани, за да оставят дневната светлина да влезе само в една ивица.
Осветлението е ниско и насочено — лампи за четене, скрита линия по перваза, бронзови аплици на нивото на рамото. Няма таванно осветление в дневната: таванът остава в сянка и това прави стаята да изглежда по-висока, отколкото е. Спалнята е още по-тъмна — стените там са в по-дълбок тон и светлината идва само от една страна.